Остров Ява, част 1: Джокджакарта и Прамбанан - най-големият хинду храм в Индонезия.

Дойде време и за пътешествия из остров Ява - най-големият остров в Индонезия. Поводът за това пътуване беше, че най-накрая с Марто имахме една седмица ваканция едновременно, по повод Балийския празник Галунган.

Къде се намира Джокджакарта на картата на остров Ява.

Защо избрах точно Джокджакарта?

Искаше ми се със сигурност да посетим някоя нова вълнуваща дестинация в Индонезия. Прегледах набързо цени на билети до различни локации, както и какво може да се прави около тях. След дълго чудене наличието на Добри приятели в Джокджакарта оказа своята тежест. Купих билетите няколко дни преди заминаването, запазих стая в традиционен homestay или на български казано – стая от къща за гости и вече бях спокойна. Тъй като вече съм посещавала тази дестинация, нямаше нужда от голямо планиране. Едно беше сигурно – ще има българска среща.

Ден първи:

Отново стартирахме нашето пътуване от летището в Денпасар. Нямаше как да пропуснем да си направим снимка с новата украса по случай годината на плъха:

Кацнахме в Джокджакарта във вторник сутринта. За първи път летяхме с Air Asia и останахме доста доволни от полета и обслужването. Единственият минус беше, че в самолета беше адски студено - имаше почти постоянна студена въздушна пара. В началото даже се притесних, дали няма проблем със самолета, но всичко му беше наред. Успях да направя една снимка на шарения ни самолет, а след това смених модерното превозно средство с традиционно - Бечак. И всичко това, още на летището.

Когато самолета, с който летиш, отговаря на настроението ти.

Да се отбележим със снимка и на летището в Джокджакарта? Разбира се.

По пътя към къщата за гости забелязахме и други интересни обекти…

Мъж с розова раница или пък човек, тръгнал на работа с… кама на кръста :)

Настанихме се в къщата, закусихме и ... легнахме да поспим, тъй като бяхме станали в 4:30. Понеже не бях планирала нищо специално, решихме да обядваме и да разгледаме местните забележителности в центъра на града. Разходихме се пеша и по пътя направихме няколко снимки на графити и околността:

Обядът ни приключи около 15:00 и се оказа, че тогава затварят всички музеи. И така на първия си ден от пътешествието си набелязахме няколко неща, които искаме да видим и се отправихме към българската квартира. По пътя видяхме и доста особена църква, заобиколена от телена ограда.

Особената църква в унисон с облачното небе. За протокола: снимката не е черно-бяла, толкова си беше мрачно.

Исках да ви споделя горната снимка, тъй като е доста различна от обичайните гледки в Индонезия и сякаш е от друг континент.

Въпреки супер мрачното време и трафика, успяхме да стигнем до нашите приятели. Българската група вече ни чакаше и се беше подготвила повече от чудесно – посрещнаха ни с боб яхния, салата, содена питка и кекс! Не мога да ви опиша какво е чувството да си хапне човек българска храна след 6 месеца пребиваване в Индонезия. Приказвахме си цяла вечер за това какво се случва с всеки от нас и как се чувстваме толкова далеч от вкъщи. Така приключи първият ни ден в Джокджакарта.

Ден втори:

За втория ден от пътуването ни решихме да посетим най-големия Хинду комплекс в Индонезия - Прамбанан. Мястото няма общо нито с пране, нито с банани и е много магично - намира се на около 40 минути от Джокджакарта.

$ Цените на билетите за храма Прамбанан, както и за храма Борободур, варират страшно много според времето на посещение. Най-скъпи са билетите за посещение по изгрев. Ние обаче се спряхме на класически комбиниран билет за храмовете Прамбанан и Борободур, който може да бъде използван и в два различни дни. Може да си закупите отделен билет за Прамбанан на стойност Rp. 385 000, което е около 45 лв. Препоръчвам посещението на храмовете в два различни дни, тъй като се намират сравнително далече и за един ден става голяма обиколка. Също така във всеки един от комплексите разходката е много приятна. Естествено, ако имате ограничение във времето, ще се справите и за един ден. Но като човек, изпробвал и двете опции, първата ми допадна повече.

След като се сдобихме с билети, започнахме разходката си из комплекса. Пред входа на храма две момичета ни заговориха и предложиха да ни бъдат екскурзоводи, тъй като в момента са на стаж. Нямаше как да не се съгласим на милото им предложение.

Прамбанан и сивото небе.

Поглед отстрани.

Поглед отблизо.

И така ето я информацията за храма, която научихме... Името Прамбанан означава много храмове, защото храмовете в комплекса са били 240. С течение на времето много от тях са били разрушени от земетресения. Реставрациите на някои от тях продължават и до днес.

В комплекса има три основни храма, посветени на Trimurti: Шива, унищожителя на света, Вишну, пазителя на света и Брахма - създателят на света. Две от статуите може да видите, а снимката на Шива се е изгубила някъде по трасето...

Бог Брахма. Бог Вишну в дясно.

В миналото храмът е използван за разнообразни царски и религиозни церемонии. Основният храм на шива е висок около 47 метра и се намира в средата на комплекса. В най-вътрешното светилище на храма е построена три метрова статуя на Шива. От вътрешната стена на оградата на трите основни светилища на Прамбанан има барелеф, разказващ историята за Рамаяна. Ако искате да го разгледате, трябва да тръгнете от източната порта по посока часовниковата стрелка. Разходката беше доста приятна, но и изморителна.

Местни ученички на разходка.

Финална снимка с младите екскурзоводи.

Когато сме двама, се налага и някоя самоснимка. Точно преди да ни завали :)

По време на престоя ни времето беше доста мрачно и в един момент заваля дъжд. Успяхме да се скрием в една кабинка с още няколко индонезийски ученици. След като дъжда спря, седнахме да си починем и хапнем… по едни бързи спагетки, защото не бяхме разбрали, че има и нормален ресторант.

Заредени с нови сили, продължихме разходката си из комплекса.

Другите два храма в комплекса.

Е, трябваше и аз да се появя на някои от снимките.

Оказа се, че в Прамбанан има и двор с еленчета, които бяха много симпатични. Честно казано не разбрах каква беше причината да се подвизават там, но изглежда се грижеха добре за тях.

Битка на две от еленчетата, а сърничките коментират.

Също така, ако прекарате повече време в Джокджакарта, може да посетите Прамбанан и вечер, за да станете свидетели на една от най-популярните индонезийски постановки - Рамаяна. Тя се играе на сцена, зад която се намира осветения храм - гледката е доста впечатляваща и си заслужава. Въпреки това, представлението е доста дълго и ако не се интересувате професионално от танци може да ви е малко скучно.

След разходката из Прамбанан се прибрахме вкъщи за заслужена почивка. На връщане обаче срещнахме и друга героиня…

Нямахме много сили и за вечеря си взехме класическо индонезийско ястие за вкъщи от най-близкия warung (тук може да прочетете повече за индонезийската кухня) - Sate Ayam, което представлява пилешки шишчета с фъстъчен сос, със задължителната гарнитура - задушен ориз. Няколко минути след като Марто влезе в къщата с вечерята, отново започна да вали страшно силен дъжд и така и не спря цяла нощ.

Индонезийската пепеляшка.

На следващия ден се отправихме към Борободур - най-големия будистки храм в света. За него ще може да прочетете в следващата статия!