Любопитни дестинации около град Рутенг, о. Флорес и как да стигнем до тях?

След кратко затишие и по време на карантина е време да се завърна към разказите за о. Флорес. И така, след еднодневното ни приключение до островите Падар и Комодо, изчетох доста в интернет относно транспорта на о. Флорес. След проучване и на живо, вариантите са следните - наем на мотор, наем на кола, използване на т.н. споделени таксита и частни автобусчета.

В нашия случай нямаше как да наемем мотори или кола, тъй като стартирахме от Лабуан Баджо, а крайната ни точка беше вулканът Кълимуту (за него очаквайте отделна история). Трябваше да изминем над 500 км. и нямаше да се връщаме по обратния път. За това се спряхме на частно автобусче от Лабуан Баджо до Рутенг (Gunung Mas Travel), след което използвахме споделени таксита. За да получите информация относно споделените таксита, може да попитате на мястото, където ще пренощувате.

А такситата всъщност са лични автомобили на хора, които всеки ден пътуват към различни дестинации. Колите са големи и в повечето случаи хората ги използват като градски транспорт.

Съвет: Пътищата на о. Флорес са със страшно много завои и различна денивелация, така че ако ви става лошо в кола, запасете се с АнтиМО (за него може да прочетете в статия за еднодневното ни пътешествие във Флорес). Аз лично си приемах по 1 хапче 30 мин. преди всяко отпътуване и се чувствах много добре.

И така, да се завърнем към нашето пътешествие… След първата главна дестинация Лабуан Баджо се отправихме на дълъг път. Следващата ни спирка беше гр. Рутенг. Хванахме малко бусче от Лабуан Баджо в 15:00 и пристигнахме около 19:30, когато вече се беше стъмнило. Бях избрала скромен хотел, намиращ се до оризови поля, далеч от центъра на града. Бях чела коментари, че от мястото се открива страхотна гледка и за това е много специално. В хотела ни предложиха безплатен пържен ориз за вечеря и тъй като бяхме изгладнели и изморени, нямаше как да откажем. Тук прекарахме 2 нощувки. Бяхме малко разочаровани от хотела, но пък гледката наистина беше прекрасна.

Температура: Важно е да се отбележи, че в Лабуан Баджо беше страшно горещо, но в планината от 40 градуса, температурите вечер спаднаха до 20. И в град Рутенг, и в Баджауа, си беше хладно. Колкото и да е смешно, на нас ни беше доста студено, но пък се бяхме подготвили с по-дебели дрехи :)

И така, на сутринта гледката наистина ни изненада приятно...

Безкрайни оризови поля около град Рутенг.

След скромна закуска на терасата на хотела - препечени филийки, омлет и банани, успяхме да си наемем мотори от Kopi Mane Inspiration - Ruteng. На този остров наемът на мотори беше Rp. 100.000/ден, което е около 12 лв.

Планът за деня беше да посетим 3 дестинации - пещерата Liang Bua, по-известна като пещерата на Хобита, Оризовите тераси във формата на паяжина и традиционното село Wuteng Poo:

Карта на маршрута ни за деня.

По маршрута имаше малко неприятни участъци с доста дупки, но за нас не беше изненадващо.

Пристигнахме в пещерата, разгледахме и си направихме няколко снимки, които може да разгледате в галерия по-долу.

Разгледахме и малката къщичка-музей, в която се разказваше за останките на homo floresiensis, открити през 2004 г.

Това, което научихме е, че хората от вида homo floresiensis са били високи около 1.10 метра и са тежали около 25 килограма. Заради техния ръст са ги наричали хобити, а оттам е дошъл и прякорът на пещерата - Hobit cave.

След посещението на пещерата, продължихме напред по пътя към оризовите тераси, който беше около час. Правехме си кратки спирки за снимки. Все още имахме провизии от бисквитки от майката на Редем.

С най-добрата провизия - бисквитки! Поли иска бисквитка!

Успяхме благополучно да стигнем до входа за оризовите тераси във формата на паяжина. За тях имаше символична входна такса, срещу която получихме страхотен млад гид на около 10 години. Започнахме изкачване по стълби около 10 минути. Изненадващо за мен, по пътя срещнахме и … ананас. За първи път видях как расте и много се развълнувах :)

Въпреки мрачното време се разкри красива зелена гледка. Нашия гид също така ни предложи и своите фотографски услуги:

Обща снимка на групата на върха.

Времето изглеждаше сякаш всеки момент ще завали, а ние вече бяхме изгладнели и се отправихме в търсене на късен обяд. Успяхме да открием само 1 отворен warung (малко традиционно ресторантче), в което храната ни доста се забави. Ако искате да научите повече за индонезийската храна, може да прочетете статията ми "Постоянният въпрос какво ядете в Бали?".

Не остана време за посещение на последната ни точка от маршрута - Ruteng Poo, но аз бях решена да го видя дори и за кратко. Успяхме да стигнем, но изведнъж падна мистична мълга и не успяхме да видим много от селото. Направих буквално 1-2 бързи снимки и се отправихме обратно към Рутенг, преди да ни завали.

Бърз кадър на част от селото Ruteng Poo.

След изключително краткото си посещение в селото, се отправихме към хотела. По пътя напазарувахме малко провизии за следващия ден и се прибрахме.

Поиграхме бордови игри и легнахме да спим, за да сме свежи за следващия вълнуващ ден.