Еднодневно приключение до островите Падар и Комодо, Индонезия.

Розовият плаж на о. Комодо.

След прекрасния първи ден, прекаран на о. Флорес, настъпи момента на нашето еднодневно пътуване до островите Падар и Комодо. По време на пътуването направихме следните 4 “спирки” - изкачване на о. Падар, snorkelling до Pink Beach, разходка на о. Комодо и кратък snorkelling на т.н. Manta point, където се очакваше да видим Скатове. За хората, които са по-безстрашни (не се притесняват да прекарат дълго време на лодка) и искат да разгледат за повече време островите Комодо, Ринча и Падар, има и варианти за 1, 2 или 3 вечери, прекарани на лодка, но разликата в цената е доста голяма.

Полезен съвет: За всеки посетител на о. Флорес, който би искал да види комодския варан и да се разходи из местността, препоръчвам да посети туристическите офиси на крайбрежната улица в Лабуан Баджо (столицата на о. Флорес) през първия ден от престоя си. Не резервирайте екскурзия online - цените са много по-високи, отколкото може да си запазите и платите директно на място. Знам, че има хора, които се чувстват много по-сигурно, когато всичко е организирано предварително, но това ще рефлектира върху портфейла ви. Също така самата аз бях посъветвана от приятел:

“Не давай пари на никого, ако не си сигурна, че има лодка!"Ние обиколихме точно 3 “офиса” - мънички постройки или заведения, в които предлагат различни опции. Спряхме се на първата, в която едно младо момче с къдрави коси ни каза какви варианти предлагат. Нашата екскурзия включваше транспорт с класическа лодка, обяд, чай и кафе и използване на маска, шнорхел и плавници.

$ Цената на самия транспорт с лодка и обяда за нас беше 400.000 индонезийски рупии (на кратко IDR) на човек, което се равнява на около 50 BGN. Има вариант за подобни екскурзии с по-бърза моторна лодка, но цената ще бъде около 1.000.000 IDR. Входните такси за о. Падар и о. Комодо, които платихме на лодката, бяха 450.000 IDR = 58 BGN. Цената на билетите беше по-висока от очакваното, но посещението ни беше на 25.12.2019. Тъй като няма как да се стигне самостоятелно до островите, персоналът на входа не е склонен към спазаряване на по-ниска цена и още на лодката ни казаха, че ако опитаме да си купим входните билети сами, ще ни струва още по-скъпо.

Подготовка за еднодневната ни екскурзия:

Нещата, които задължително препоръчвам за този тип екскурзии, са:

- слънцезащитен лосион;

- шапка/бъф/шал (нещо, което да предпазва главата ви от слънцето);

- тънка хавлия/кърпа;

- резервна тениска или широка риза/блуза с дълъг ръкав (по време на пътуването с лодка има постоянен вятър);

- джапанки/спортни сандали;

- дребни неща за хапване (барчета, ядки, плодове);

- лекарство против прилошаване - в Индонезия се предлага изключителен ефективен и евтин продукт AntiMo, който може да бъде закупен от всеки един по-голям супермаркет. Да, правилно прочетохте, основните лекарства в Индонезия се продават и в супермаркетите!

И така, заредени с необходимите провизии, се отправихме към еднодневното ни приключение. Тъй като пренощувахме извън центъра на Лабуан Баджо, помолихме момчетата от агенцията-кафене да ни вземат и закарат до пристанището. Пристигнахме около 6:30 и се заредихме с плавници, шнорхели и маски. Открихме нашата лодка, която беше за 15 човека и точно толкова бяхме и пътниците. След кратък информационен бюлетин потеглихме.

Пътят до първата ни дестинация о. Падар беше около 3 часа. На мен лично ми прилошава на лодка при бурни води. Нямах представа какво ще се случи и бях изпила 1 АнтиМо, за всеки случай.

За моя огромна радост пътят през целия ден беше изключително лежерен и приятен. Подухваше освежаваш ветрец през целия ден, а сутринта беше дори хладно и използвах своята горна дреха. Денят предвещаваше да бъде добър... Чувствах се толкова добре, че даже изпих едно кафе, за да се разсъня. Още един интересен факт при посещение на Индонезия - почти във всеки един регион ти сервират кафе, което е подобно на така известното турско или гръцко кафе. С прости думи - кафе, залято с гореща вода. Е, ако сте в Бали, този тип кафе се нарича kopi Bali, ако сте в Ломбок - kopi Lombok и така нататък.

Пристигнахме на о. Падар, където ни очакваше около 30 минутно изкачване по стълби, а след това по кратък каменист терен. Изкачването за мен беше хем приятно, хем физически натоварващо, тъй като макар и в 9:30, температурата вече беше доста висока. Колкото повече се изкачва човек, толкова по-красива става гледката.

Гледка от пътя към върха на о. Падар

По пътя все пак открихме 2 крехки дръвчета, които създаваха изключително приятна сянка за отдих. След като стигнахме върха, си направихме доста снимки и изпълнихме “пъкления план” да подготвим Коледна картичка за всички приятели от България.

От горе се виждат 3 плажа - всеки от тях с различен цвят пясък. Ако разгледате снимки в google, островът изглежда зелен. Ние го посетихме през дъждовният сезон, но въпреки това растителност почти нямаше. Въпреки това гледката беше много красива.

След задоволително количество снимки тръгнахме по обратния път към лодката. Нещо, което беше доста изненадващо за мен беше, че на брега имаше еленчета, които си похапваха кокоси. Нямам представа как бяха стигнали до там, но бяха факт.

След снимки с елените продължихме към лодката и се отправихме към следващата ни дестинация - розовият плаж. Пътуването беше около 30-40 минути.

С еленчетата на о. Падар

Бях гледала доста снимки в Instagram на този плаж и честно казано, нямах големи очаквания, тъй като всички сме запознати със засиленото използване на всякакви филтри. Бавно се приближавахме към розовият плаж, но се оказа, че лодката няма право да спре на него. Затова грабнахме оборудването за snorkelling и се отправихме с плуване към него. Под водата имаше много корали и рибки, но ние буквално се изстреляхме към плажа ...

И пясъкът наистина е розов.

Причината за цвета са малките начупени парченца от червен корал, които се комбинират с белия пясък и образуват страхотен естествен розов нюанс. Водата на плажа беше доста разхлаждаща. Наблягам на този факт, тъй като на други острови, където водата е плитка, става изключително гореща - например на островите Гили, за които ще разкажа в следваща история. Прекарахме около 30-40 минути на плажа и се завърнахме на лодката, продължавайки към о. Комодо.

Внимание, Комодо пресича!

Стигнахме до о. Комодо след около 45 минути и се отправихме към срещата ни с комодския варан. В националния парк се влиза с водачи, т.н. рейнджъри, които следят за безопасността на посетителите. Официално има 3 маршрута, които могат да бъдат изпълнени - къс, среден и дълъг. Тъй като бяхме много голяма група ни предложиха къс или среден, аз естествено отговорих “Средееен” и уж поехме по него. Въпреки дъждовния сезон и тук беше доста сухо, което за мен беше малко разочароващо, тъй като си представях да се разхождаме из джунгла. След около 10 минути успяхме да видим двойка комодски варани - мъжки и женски екземпляр.

Групата рейнджъри веднага ги обградиха със своите дълги защитни инструменти, представляващи кол двузъбец, с който при нужда да прихванат врата на комодския варан. И така започна дълга фотосесия - всеки успя да направи своята снимка с варан благодарение на фотографските умения на рейнджърите.

Рейнджър разкрива фотографски потенциал.

След снимките продължихме към гнездо на комодски варани. Също така научихме, че комодските варани се хранят по веднъж на месец… защото имат много бавен метаболизъм. Вървяхме още малко и поехме по заобиколен път наобратно към изхода. Там има малки магазинчета за сувенири, напитки и храна, където прекарахме около половин час. Напоследък лично аз не съм почитател на сувенирите, така че нашата група си почина на сянка.

Съвет: Ако сте настроени по-авантюристично, бих препоръчала посещение на о. Ринча, вместо о. Комодо. Там също може да срещнете комодски варани и съм чувала, че е по-зелен и див. Също така трябва да отбележим, че е възможно да посетите някой от двата острова и да не срещнете нито един варан, така че нямам правото да се оплаквам. Направих ли си снимка с варан? Направих си!

Продължихме към следващата много бърза спирка - Manta point. Към нея пътувахме около 30 минути. Любопитното по пътя беше, че водата изведнъж стана гладка като огледало. Достигнахме до други лодки и спряхме, за да видим скатовете. Изведнъж екипажът на лодката започна да вика “Скачайте, скачайте!” Тъй като аз имам лек страх от високо, не скочих и лека полека тръгнах по стълбичката към водата. Това мое забавяне доведе до пропуск на ската, но пък Марто бе достатъчно бърз и успя да заснеме скат, чийто силует успях да забележа над водата.

Който е смел, ще успее да види скат.

Съвет: Тук трябва да се внимава, тъй като част от хората на лодката бяха слезли малко по-рано във водата и споделиха, че са усетили много силно морско течение. Така че ако уменията ви по плуване на са изключително силни, трябва да имате едно на ум и да поискате жилетка, например.

И така, кой видял, кой не видял скат, всички заедно поехме по пътя обратно към о. Флорес. Отново имахме “попътен вятър”, морето беше спокойно и успяхме да се насладим на красивия залез от покрива на лодката.

Смятахме, че денят ни ще приключи с вечеря и заслужена почивка, но нашите домакини ни поканиха на втора Коледна вечеря на местния рибен пазар, където открихме и доста любопитни видове риба. Така завърши дългият ни втори ден около о. Флорес.

Риба за чудо и приказ!