Как се възроди идеята за пътешествие до остров Флорес на Коледа?

На летището на о. Бали с подобаваща коледна украса

Идеята за пътуване до остров Флорес беше хем спонтанна, хем не толкова… Тъй като това е второто ми дълго пътешествие в Индонезия, си обещах, че този път ще обиколя повече места извън о. Бали. Междувременно през последната година (2019), чух от няколко източника, че националният парк Комодо, който се намира в близост до остров Флорес, ще бъде затворен през 2020 година. Причината за това е намаляването на популацията на комодския варан, който може да бъде срещнат само на 5 острова - 4 от които са част от националния парк Комодо, а последният - о. Флорес, където комодският варан е абсолютно свободен, без да бъде следен от така наречените “рейнджъри” :)

От остров Бали до остров Флорес 

Въпреки горе изброените причини, нещо ми липсваше от голямата картинка на вълнуващо пътешествие. За това прецених, че е редно да проуча нещата малко по-дълбоко. Също така разстоянието, което трябваше да изминем, макар и със самолет, беше сравнително голямо, за да видим единствено комодските варани и така популярния в Instagram розов плаж.

Розовият плаж на остров Комодо

Попаднах на няколко статии, в които други пътешественици разказват за своите преживявания на о. Флорес. Във всяка от тях се споменаваха вулканът и езерата Кълимуту (Kelimutu), които през различните години и сезони сменят своите цветове. Тези от вас, които ме познават, знаят за моето влечение към шарените и ярки цветове и биха се сетили, че не ми отне дълго време да реша дали ще посетим о. Флорес или не.

Заредена с ентусиазъм прекарах един дъждовен балийски следобед в търсене на самолетни билети, планиране на маршрута и резервиране на къщи, хотели и хостели.

За моя радост вече се бяхме запознали с едно момче от Флорес - Редем, на което помагахме с английския език в училище по Туризъм в Денпасар (столицата на о. Бали). Той беше така добър да ни покани в своя дом, въпреки че нашето пътешествие стартира на Бъдни Вечер.

Две от трите езара Кълимуту, о. Флорес

Кратко отклонение: Може би сега е удобен момент да спомена, че Индонезия е най-голямата мюсюлманска държава в света. Въпреки този факт преобладаващата част от населението на о. Бали са хинду. Липсата на Коледен дух, както и високите температури не ни създаваха особено Коледно настроение. Но пък населението на о. Флорес са католици и за наша радост празнуват Коледа. Така се появи и още една причина да отидем до този остров точно по Коледните празници. Всички къщи в града бяха с коледна украса, лампички, надписи Merry Christmas & Happy New Year и задължителните украсени коледни дръвчета!

И нека се върнем към маршрута на нашето пътешествие: Бали - Лабуан Баджо - Еднодневно пътешествие до о. Падар и о. Комодо - Лабуан Баджо - Рутенг - Баджауа - Мони - Енде. Разстоянието, което изминахме по суша беше 506 км.

Маршрутът на нашето пътешествие 

Пристигнахме на о. Флорес на 24.12.2019 г. в 10:00 местно време. Времето беше адски горещо - според моя личен термостат температурата беше около 40 градуса. Нашият приятел Редем ни посрещна на летището и закара до къщата на своето семейство, където прекарахме следващите 2 вечери. В семейната къща всички живееха заедно, щастливо и спокойно - майка, баща, петте им деца, един съпруг и две малки дечица. Чичото също ни посещава често. За тези три дни, прекарани със семейството се запитах как е възможно такова голямо семейство да живее буквално под един покрив и нито веднъж не чух някой от тях да се кара или ядосва за нещо.

С част от роднините на нашия приятел Редем, от ляво на Марто е баба Мартина

Запознахме се с родителите на Редем, похапнахме ядки, бисквити с кафе и чай и продължихме към офисите, за да резервираме своята екскурзия до о. Комодо. Сега няма да разказвам подробно за нея, повече ще може да прочетете в следващата статия “Еднодневно приключение до о. Падар и о. Комодо”. След като имахме уредена екскурзия за втория ни ден на острова, се отправихме за класически обяд с Nasi Goreng (типичния индонезийски пържен ориз). След като си похапнахме, нашите приятели предложиха да ни заведат до пещера в района. Тъй като нямахме други планове, се съгласихме веднага.

Когато наближавахме, времето стана приятно и даже леко хладно, но естествено влажността все още беше много висока. Пещерата, която посетихме, се нарича Бату Чърмин (Batu Cermin). В превод от индонезийски език Batu означава камък, а cermin - огледало. В една част на пещерата има голяма скала, която сутрин отразява светлината като огледало. Ние пристигнахме следобед, тъй че не успяхме да видим този феномен, но пък видяхме много сладки бебета прилепи.

Пещерата страшно много ми напомни за България. В нея се влиза с каски през доста тесен тунел. Знанията по индонезийски ни помогнаха, тъй като водачът ни не знаеше английски, но пък малко по-късно бе заменен от младеж, който беше на ти с английския. Въпреки това и двамата останаха приятно изненадани от нашите знания по индонезийски.

След посещението на пещерата, се прибрахме за заслужена почивка и подготовка за екскурзията на следващия ден. Очаквайте продължение...

Още снимки от пещерата Бату Чермин.