Остров Ява, част 3: На лов за дворци и батик в град Соло.

След като сме в Джокджакарта, нямаше как да не посетим и един съседен и специален за мен град - Суракарта, или за по-кратко Соло. Тук прекарах няколко дни през 2013, заедно с мои приятели от Китай, Турция и Индонезия. Част от учителите по танци, които са ми преподавали през годините също живеят в Соло, затова ми се искаше да посетя града отново.

До Соло се стига най-лесно с влак от Джокджакарта, който е бърз и евтин. Двупосочният ни билет струваше Rp.16 000, което се равнява на 2 български лева, а пътуването е около 1 час.

От Джокджакарта до Соло.

Имахме известни трудности при закупуване на билетите, но финално се оказа най-лесно да се закупят чрез специално приложение KAI Access. Проблемът беше, че трябва да имаш второ приложение, с което да платиш билетите - Link Aja, в което трябва да имаш и пари. Инсталирахме всички приложения, заредихме пари в най-близкия супермаркет и voila… успяхме да купим билетите! Имайки онлайн билет, когато отиваш на гарата, директно се качваш във влака, местният кондуктор минава на проверка по време на пътуването и преглежда билета ти в приложението.

Хванахме влака в 8.20, буквално в последния възможен момент, тъй като не знаехме, че нямаме нужда от други билети и започнаха да ни препращат от едно гише към друго. Финално с тичане се качихме на влака и за моя изненада, той беше изключително цивилизован и с климатик (на връщане дори успях да настина покрай него, така че ако пътувате с влак или автобус в Индонезия, винаги носете връхна дреха).

Пътувахме час и малко и стигнахме на гарата. Отново ни връхлетяха с предложения за транспорт, но с Марто бяхме решили да се поразходим. Тръгнахме лека полека към първата ни дестинация за деня - дворецът Mangkunegaran, където ни чакаше моя учител Dwi Wahyudiarto.

Влязохме през грешен вход и се озовахме в средата на дворцовия комплекс. Не бяхме сигурни от къде трябва да си купим билети и засилихме директно към царския дворец, където се влиза само с гид. Там една любезна дама ни съпроводи до главния ход, където вече ни чакаха.

Първа снимка пред pendopo в Mangkunegaran.

Дворецът Mangkunegaran е построен през 1757 година и в него все още живее царското семейство. В двора пред двореца има огромен навес/беседка, която на индонезийски се нарича pendopo. Централната част на тавана на беседката е декорирана с красиви рисунки, включващи и знаците на Яванския зодиак.

Централната част на тавана с двама любопитни посетители.

Зодиакалните знаци около дървената рамка в различни цветове.

Всеки знак е представен в цвят, символизиращ защита от нещо определено. Според Яванската философия жълтото помага срещу безсъние, синьото предпазва от болести, черното от глад, зеленото е срещу страстта. Бялото ни защитава от похот, розовото ни предпазва от страха, червеното е срещу зло, а лилавото - срещу зли помисли.

През различните дни от седмицата може да бъдат наблюдавани репетиции по традиционни музикални инструменти и танци. В събота, когато ние посетихме двореца, имаше музикална репетиция.

Послушахме малко музика и продължихме към изложбената зала, в която разгледахме картини и колекции от различни дарове, принадлежащи на семейството. Царската колекция включва позлатени рокли за традиционни танци, колекция от маски, бижута, както и някои по специфични предмети, включващи будистки пръстени, колекции от традиционни мечове, както и неща, за които ще разберете, ако посетите двореца.

В преддверието на изложбената зала има няколко златни статуетки, които успяхме да снимаме:

За мен това място имаше много специална и приятна атмосфера, сякаш наистина можех да усетя нотка на спокойствие и величественост. За съжаление в изложбената зала беше забранено да се снима, но пък ни разказаха, че тази зала е за специални церемонии като сватби, празници и важни срещи. Успяхме да заснемем царския двор и залата за посещения и посрещане на близки и гости от семейството. Също така в една от залите ни позволиха да заснемем страхотна скулптура от слонова кост:

Залата за посещения на важни гости... като нас.

Царският вътрешен двор.

Много фина изработка на гравюра върху слонова кост.

След разходката из царския дворец седнахме в едно отново специално заведение за мен, наречено Tiga Tjeret ( в превод трите чайника). Там прекарах една вечер с приятелите си през 2013 и за това ми се искаше да се върна, макар и през деня. Заведението точно отваряше около 11 часа - определено бяхме късметлии, тъй като повечето индонезийски заведения отварят следобед. И така заедно с Bapak Dwi, пихме чай и си спомняхме за доброто старо време, когато той беше в България.

След кратката ни среща, с Марто продължихме към другия дворец с музей - Surakarta Hadiningrat. По пътя видях една от типичните колички, на които се продават всякакви неща и реших да проверя какво всъщност е Leker...

Продавачът на Leker се беше скрил, но се появи на време.

И така, поемайки риска на неизвестното, си закупих едно/една Leker за около 20-30 стотинки, а продавачът дори ми даде още едно/една подарък. Leker се оказа супер тънка и хрупкава палачинка, едната с шоколад, а другата с банан. Това беше един от най-вкусните десерти, които съм яла и за съжаление в Бали не съм срещала друга количка, продаваща тези хрупкави палачинки.

След като се заредих с малко енергия, продължихме към втория дворец. Той датира от 18 век и в него са живели семейството и персонала на крал Pakubuwono II.

В последствие осъзнахме, че може би трябваше да посетим двата двореца в обратен ред, тъй като преживяхме голям контраст между изключително поддържания Mangkunegaran и занемарения Surakarta Hadiningrat.

Дворът на Surakarta Hadiningrat.

Снимка с един от експонатите.

В двора има и малък кладенец. За него се носи легенда, че кралят и жена му не можели да имат деца. Един ден в двореца дошъл лечител, който посъветвал семейството да пие от кладенеца. След една година семейството се сдобило с дете.

Бяхме изморени, за това решихме да използваме най-традиционното превозно средство в града, а именно Бечак. Това е класическо превозно средство на остров Ява, за което може да прочетете и видите в статията Остров Ява, част 1: Джокджакарта и Прамбанан - най-големият хинду храм в Индонезия.

Направихме си една снимка по време на пътуването, както и на други забележителности по пътя. Продължихме към следващата ни дестинация, която беше ресторант Kusuma Sari. Място, което ни беше препоръчано от учителя ми, както и от Lonely Planet.

Да се повозим на Бечак.

Красива неизвестна сграда, може би част от Surakarta Hadiningrat.

Заведението беше пълно с индонезийци, но интересното за мен беше, че ястията, които предлагаха, определено не бяха индонезийски и всички изглеждаха почти еднакво. Порциите не бяха големи, но въпреки това беше вкусно, да не кажа твърде нормално за моя европейски вкус. Най-шокиращото беше, че нямаше никакво люто, а имаше кетчуп...

След като обядвахме, се отправихме по малките улички на квартала Kauman, по известен като туристическо батик село. В квартала има много магазини, в които се продава батик. А какво представлява батика всъщност - това е традиционен метод за оцветяване на текстил. Използва се горещ течен восък, с който се рисува върху текстила. След това текстилът се потапя в цвят по избор и се обработва допълнително. Има различни техники за изработката на батик, за които ще разкажа в някоя от следващите статии. За индонезийците батикът е истинско културно наследство и нещо, с което много се гордеят. Според мен всеки посетител на Индонезия трябва да се сдобие с поне по един батик. Със сигурност когато го облечете, ще си спомняте за прекрасното време, прекарано тук.

А разходката по малките безлюдни улички наистина те връща в миналото...

По краткия път, опитвайки се да избегнем дъжда за пореден път.

В някои от по-лъскавите бутици, да правилно прочетохте - има и такива, може да видите как се изработва батик. Ние успяхме да посетим магазина Kampung Batik, който наистина препоръчвам за тази цел - на приземния етаж може да видите нанасянето на восък върху тексил. След него се отправихме към мястото за по-достъпен батик, а именно пазара Klewer market.

По пътя се спряхме в един магазин, където станахме и модели на батик...

Определено ни харесаха за модели и казаха, че ни дават отстъпка. А ние от своя страна решихме да се възползваме и да си вземем зеления комплект, за да сме подготвени за бъдещи индонезийски събития в България.

След този магазин стигнахме и до пазара Klewer. От там успяхме да закупим няколко ризи на Марто в последния момент, тъй като около 17:00 часа всички сергии и щандове изведнъж започнаха бързо да затварят и прибират стоката си. Направих един бърз кадър на шаренията, която буквално те залива в този тип традиционни пазари...

В план-програмата за деня ни оставаше да посетим още един магазин за батик, който моята приятелка от Китай Семи ми беше препоръчала още през 2013 година - Ria Batik.

След няколко магазина и пазара Klewer почувствах пренасищане от цветове и така и не успях да си избера нищо, което да ми пасне и да има шанс да нося извън Индонезия. Но пък се вече се бях сдобила със зелена рокля, така че бях спокойна.

Повървяхме пеша към гарата и успяхме да направим още няколко снимки на уличното изкуство:

Традиционният театър на сенките, характерен за островите Ява и Бали.

Още творби, красящи градската среда...

Както и малко модерно творчество.

И така, изморени от дългата разходка, се качихме на влака обратно към Джокджакарта и се прибрахме, за да отпочинем за следващите приключения...