Остров Ява, част 2: Разказ за Борободур - най-големият будистки храм в света и църквата Пиле.

Ден 3: Посветихме този ден от нашето пътуване на най-големия будистки храм Борободур и на още една любопитна забележителност...

След спокойна закуска с оризова палачинка с банан и кафе и преглед на печата, се отправихме към Борободур.

Пътят от Джокджакарта до Борободур е около 1 час със скутер. Времето отново беше с нас - имаше лека облачност, но не валеше. Не открихме официалния паркинг, за това паркирахме пред един супермаркет. Отбелязвам този факт, тъй като по-късно в разказа човекът от паркинга пред магазина изигра много важна роля.

Борободур е най-големият будистки храм в света и най-посещаваната атракция в Индонезия. Намира са в много красив и просторен комплекс с големи зелени площи.

Съответно и разходката около храма е много приятна. Основният храм се състои от 9 платформи, подредени една върху друга - 6 от тях квадратни и 3 - кръгли. Най-отгоре се намира централната ступа. Около кръговите платформи са разположени 72 купола, всеки от които съдържа статуя на Буда.

Наш личен фотограф стана един служител от охраната на храма, който се погрижи за уникалните ни кадри.

Вертикалното разделение на храма Боробудур на основа, тяло и надстройка съвършено съвпада с концепцията на Вселената в будистката космология. Смята се, че Вселената е разделена на три наслагващи се сфери, kamadhatu, rupadhatu, и arupadhatu . Те представляват съответно сферата на желанията, където сме обвързани с нашите желания, сферата на формите, при които изоставяме желанията си, но все пак сме обвързани с името и форма и сферата на безформеността, където вече няма нито име, нито форма. В храма Боробудур, kamadhatu е представен от основата, rupadhatu от квадратните тераси, arupadhatu от кръглите платформи, както и голямата ступа.

Източник: https://whc.unesco.org/en/list/592/

На храма са правени две реставрации, тъй като през годините състоянието му се влошава поради атмосферни влияния, земетресения и голям поток от посетители.

Първата реконструкция на храма е извършена в периода 1907-1911 година, под надзора на 33-годишния Теодор ван Ерп. В плановете му се включва да подобри системата за отводняване в храма, да се извършат спешни ремонтни дейности, както и няколко частични реставрации. Въпреки наистина успешната реставрация, след години проблемите с дренажа, неспиращия растеж на растителността и увеличаващия се поток от посетители, се налага нова реставрация, изискваща технологично оборудване.

През 1967 година Индонезия официално поисква финансова помощ от ЮНЕСКО за втората реставрация на храма. В плана влиза повторен ремонт на дренажната система и почистване на релефите. Също така са инсталирани хигрометри в конструкцията на храма, което дава възможност за навременно и адекватно предвиждане на промените в околната среда. Реставрацията започва през 1975 и приключва през 1984. След нея Борободур влиза в Списъка на обектите на световното културно и природно наследство.

Източник: http://www.indomagic.com/articles/art-material-culture/architecture/reconstruction-of-borobudur-temple/

Прекарахме в храма около 2 часа в разходка и снимки. От една страна времето отново беше мрачно и не много приветливо за снимки, но пък от друга страна нямахме нужда от чадър за слънце и много слънцезащитен крем.

Лъч светлина се прокрадва през сивото небе.

Част от безкрайните релефи, разказващи чудни истории.

Да погледнем на света от гледната точка на Буда.

Нашият фотограф отново се появи в точния момент, докато на този етаж нямаше други посетители.

Още един уловен кадър без други туристи.

Буда дебне от всяка страна на комплекса.

В комплекса има възможност за разходка със слон, което на мен лично не ми допада, както и 3 музея. Не успях да разгледам всичките, защото нямах сили и си почивах на една пейка под звуците на традиционна музика, изпълнявана на живо.

След изхода на комплекса има безкраен брой магазини за сувенири и традиционни warungs (какво е warung може да научите от статията Постоянният въпрос - "Какво ядете в Бали?".

Отправихме се към паркинга и следващата ни дестинация - църквата Пиле. Да, правилно прочетохте. Нашите приятели от България ни споменаха за тази забележителност и решихме да я посетим, тъй като е на няколко километра от Борободур. Завърнахме се на мястото, където бяхме паркирали и човекът от паркинга ни попита на къде отиваме. Въпрос, който вече ни е до болка омръзнал, тъй като в индонезийските курорти всеки иска да ти продаде транспортна услуга или сувенири. Въпреки че вече избягвам да отговарям на подобни въпроси, този път реших да отговоря. Оказа се, че навигацията ни предлага да тръгнем в една посока, за да стигнем до църквата Пиле, а човекът ни посъветва да продължим в обратната, в търсене на Bukit Rhema. Тъй като навигацията вече доста пъти ни беше подвеждала, послушахме съвета на местните и… добре направихме. Макар и след малко объркване успяхме да открием локацията, паркирахме и започнахме да се изкачваме. Уличката беше доста стръмна, но след 10 минути стигнахме до църквата.

На мястото ни разказаха, че всъщност сградата не е църква, а място за молитва на хора от всички религии. Също така формата на сградата не е кокошка или пиле, както я наричат всички, а гълъб, защото гълъбът е символ на надежда и хармония. В самата постройка наистина имаше много отделни помещения за молитва за мюсюлмани, християни и будисти. Шокираха ни с информацията, че сградата има 7 нива. Най-високата част е главата на гълъба. Ще се озовете на короната му след изкачване на всички вътрешни стълбища.

От терасата също така в далечината се вижда и Борободур.

На опашката на гълъба има кафене (още една причина това да не е църква, поне според мен), където можете да "заредите батериите". Тъй като времето се влошаваше доста бързо, поехме по пътя обратно към Джокджакарта, където завършихме с обяд/вечеря в индонезийско-индийски ресторант.

Следващия ден от нашето пътуване прекарахме в Джокджакарта и разглеждане на местните забележителност. За тях, както и за следващата ни дестинация - Соло, ще може да прочетете в следващата статия...

Поглед от опашката на гълъба.