Древното традиционно селище Бена и споделените таксита на остров Флорес, Индонезия.

На петия ден от нашето пътуване на остров Флорес закусихме и се сбогувахме с оризовите полета на Рутенг.

Качихме се на нашето първо споделено такси. Първоначално имахме надежда, че само ние ще бъдем в колата, но… съвсем за кратко. Тази сутрин разбрахме, че освен за транспорт на хора, споделените таксите се използват и за пренос на различни предмети…

Нашето първо споделено такси с бонус матрак и кекс.

Натоварихме матрак, една жена, малко дете, няколко торби и един кекс. Сигурно се питате защо споменавам и кекса? По време на пътуването Марто споделяше задната седалка с местните ни спътници. В един момент момиченцето легнало в скута на майка си, а жената държала в него кекса. Почудила се къде да го постави и накрая сложила кекса… на главата на детето, което вече си подремвало.

Пътят към Баджауа беше приятен - постоянно се разкриват зелени гледки на гора, палми, бамбук и каквато друга растителност може да си представите. Въпреки това, ако ви става лошо, когато се возите с кола, е добре да имате под ръка някое хапче за прилошаване. Как се спасявах аз, може да прочетете в статията ми за еднодневното ни пътешествие до о. Падар и Комодо.

Супермен сред бамбука.

Пристигнахме в къщата за гости и там ни посрещна симпатичен младеж на име Уни. Е, наистина беше уникален. Веднага ни уреди скутери за половин ден, тъй като целта ни днес беше да посетим традиционното живописно село Бена. Тъй като пристигнахме около 14 часа и вече бяхме доста гладни, се отправихме на обяд в близко заведение. Докато чакахме поръчката ни обаче времето драстично се влоши и заваля много силен дъжд. Стана ни ясно, че няма как да посетим селото днес, така че се отдадохме на игра на табла и други игри с карти.

На следващата сутрин трябваше да тръгнем в 9 ч. и да продължим пътя си към Мони, село в подножието на вулкана Кълимуту. Тъй като не успяхме да посетим традиционното село Бена следобеда, нашият хазяин ни предложи да станем рано на следващата сутрин, около 6 часа и да отидем до селото. Решихме да послушаме съвета му и след вечеря рано-рано си легнахме.

Настъпи дългоочаквания за мен ден - станахме в 5:30, набързо се подготвихме и потеглихме към Бена. Пътят беше адски красив и живописен и светлината на изгряващото слънце мистично огряваше пътя, а след това и селото...

Слънцето, огряващо село Бена и планината Инери.

По пътя имаше много местни, които бяха загърнати в типично за района облекло - дълга цилиндрична пола, с която се бяха покрили от врата до глезените - беше си доста хладно. Изглеждаха, сякаш са загърнати в топло одеяло.

След около 40 минути каране стигнахме до селото, направихме няколко снимки отвън и започнахме да се разхождаме.

Любимият ми кадър на Бена.

Предишният ден, докато си почивахме в къщата за гости, открих малка книжка с информация за селото. Успях да прочета малко информация за къщите в Бена и какво означават някои от символите върху тях.

Всеки клан в селото има две къщи, една за възрастните жени със символ къща, наречен saka puu.

Втората къща на клана е мъжката къща, върху покрива на която има символ човече-войн, наречено saka lobo.

Къщите се построени основно от натурални материали - бамбук, дърво и слама. Посещението на селото наистина е като връщане назад във времето. Селото е запазено в своя автентичен вид, такова, каквото е било преди повече от 1200 години. Къщите са подредени върху терасиран терен с квадратна форма, а по средата е оставено свободно пространство, което се използва за събирания на живеещите в селото.

Децата в Бена щурееха от рано пред къщите.

Също така самите къщи са украсени със символи на животни и различни мотиви. Разбрахме, че голяма част от жителите на Бена са земеделци, а други се занимават с направата на текстил.

Мотиви, дърворезбовани на прага на къща в селото.

Ние пристигнахме около 7 часа, а местните тепърва се разбуждаха, пиеха кафе пред къщите си и изкарваха стоката, която произвеждат и продават на туристите. Това, което успяхме да видим, беше текстил - шалове и поли.

Автентична "изложба" на шалове.

Бях чела, че някои от местните те канят в къщите, но тъй като бяхме пристигнали твърде рано, не получихме такава покана. Въпреки това бях много щастлива, че все пак успяхме да влезем в селото, тъй като то бе една от причините да посетим остров Флорес.

На излизане от селото си заплатихме входната такса от Rp. 20 000 (около 2 лв.) и се оказа, че е трябвало да носим традиционна пола, която ти дават на място, но за следващия път ще сме подготвени.

По пътя на връщане видях малко момченце, което носеше обувките си в ръка и изкачваше бавно склона. Спрях до него и го попитах дали иска да се качи, а то ме погледна с огромни очи и само кимна. Хвана ме за ризата и се покатери зад мен. Казах му да даде знак, когато трябва да слезне. След няколко минути ме подръпна отново, спрях и то продължи по пътя си. Бях много развълнувана, че имах със себе си малък мил стопаджия :)

Върнахме се в къщата за гости, закусихме много вкусна бананова палачинка, плодове и кафе - това беше и една от най-хубавите ни закуски на острова. А сега ни предстоеше най-дългото пътешествие на острова - около 6 часа от град Баджауа до село Мони. Там пренощувахме, за да може да изкачим вулкана Кълимуту...